Italiano    Български 


     

Информация

за процедурата по международно осиновяване и необходими документи



   Международното осиновяване  се извършва в интерес на детето, като във всички случаи последица от осиновяването е създаването на отношения между родител и дете като роднини по произход .

    Лицата с обичайно местопребиваване в Република Италия, които могат да осиновят дете с обичайно местопребиваване в чужда страна, съгласно италианското законодателство, трябва да отговарят на следните условия:

  1. Да са пълнолетни и дееспособни лица, емоционално годни, които са в състояние да отгледат, образоват  и издържат детето, което желаят да осиновят.

  2. Да са съпрузи, които са свързани в брак най-малко 3 години и не са в състояние на фактическа раздяла. Изискването за стабилност на връзката може да се приеме и когато съпрузите са съжителствали стабилно и постоянно за период от 3 години преди сключване на брака. Това обстоятелство се преценява от Съда за малолетни, заедно с всички останали обстоятелства по конкретния случай.

  3. Разликата между възрастта на осиновителите и тази на осиновеното дете трябва да е най-малко 18 години, но не повече от 45 години. Изключения от това изискване има в следните случаи:


  • когато възрастовата граница на осиновителите е надхвърлена само от единия от тях в размер не по-голям от 10 години или когато са родители на рождени или осиновени деца, от които поне едното е малолетно  или осиновяването се отнася до брат или сестра на вече осиновеното от тях дете;
  • когато Съдът за малолетни установи, че недопускането на осиновяването ще нанесе сериозна вреда на малолетното дете, която не може да бъде преодоляна по друг начин.


     Лицата с обичайно местопребиваване в Италия, които отговарят на посочените по-горе изисквания и желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в чужда страна представят декларация за готовност пред Съда за малолетни по местожителството си, с молба същият да ги обяви за годни да осиновят. Съдът разпорежда на местните социални служби да извършват проучване и изготвят доклад.

    Социалните служби извършват проверка на личното, семейното, здравословното и финансово състояние на бъдещите осиновители, на социалната им среда, мотивите за осиновяване, готовността и годността им да приемат дете от друга държава. В резултат на извършената проверка в 4-месечен срок от подаването на декларацията за готовност, социалните служби изготвят и предават на Съда социален доклад за да се вземе предвид при оценката на годността на съпрузите за осиновяване. Те също така информират бъдещите осиновители за процедурите в хода на международното осиновяване, както и за акредитираните организации в Република Италия.

    След като разгледа доклада на социалните служби по местоживеене на съпрузите, Съдът може да поиска допълнително проучване. Въз основа на цялата получена информация, Съдът за малолетни се произнася с решение за годност на съпрузите за осиновяване в срок до 2 месеца от получаване на доклада на социалните служби.  Решението за годност е валидно за целия период на процедурата, която трябва да започне до 1  година от издаването му. В този период семейството следва да сключи договор с акредитирана италианска организация за международно осиновяване. В решението за годност могат да се дадат допълнителни препоръки предвид особеностите на съпрузите с цел съдействие при избора на подходящо дете.

     Решението за годност се изпраща незабавно заедно с копие от доклада и документацията до Комисията по международни осиновявания при Председателството на Министерския съвет - централен орган съгласно чл.6 от Хагската конвенция и до акредитираната италианска организация.

   Избраната акредитирана организация изпраща на организацията, с която си партнира в избраната държава по произход, молбата за осиновяване, решението за годност, доклада на социалните служби с всички изискуеми от Закона в съответната страна  документи.


        Редът, по който се осъществява международното осиновяване по българското право:


    Международно осиновяване се допуска само по отношение на деца, вписани по чл.113 ал 1 от Семейния кодекс на Р.България  в регистъра на децата, които могат да бъдат осиновени от лица с обичайно местопребиваване в чужбина при условията на пълно осиновяване. Регистърът се води от Министерството на правосъдието.

      Осиновяващите трябва да бъдат съпрузи, дееспособни лица, които не са лишени от родителски права и са с най-малко 15 години по-възрастни от осиновявания, който не е пълнолетно лице.

      Следва да бъдат дадени и необходимите съгласия на лицата, участващи в осиновителното производство - по чл.89 ал.1 т.1 Семейния кодекс;  по чл.84 ал.3 от Кодекса на международното частно право и по чл.117 ал.1 СК.  Тези съгласия следва да бъдат дадени в определена от закона форма за действителност- чл.91 СК във вр. с чл.84 ал.3 от КМЧП.

      Лица с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в България следва да бъдат също вписани по чл.113 ал.2 от СК в съответния Регистър. За тази цел те подават молба чрез централния орган или чрез акредитираната българска организация до Министерство на правосъдието на Р.България за вписването им като осиновяващи в Регистъра. Молбата може да бъде изготвена и от централния орган или от акредитираната организация. Тя следва да съдържа:


  1. Кратко представяне на осиновяващите: имена, гражданство, номер, дата и място на издаване на документа за самоличност, дата и  място на раждане, държава по обичайно местопребиваване, постоянен и настоящ адрес, кратка история на семейството на осиновяващите, информация за икономическото и социалното им положение; информация за здравословното състояние на осиновяващите и членовете на техните семейства.

  2. Информация за централния орган, акредитираната организация в държавата  по обичайното местопребиваване на осиновяващия и акредитираната българска организация по чл.116 от СК.

  3. Характеристика на детето, което желаят да осиновят, в съответствие с разрешението за осиновяване, включително особености в здравословното състояние и/или развитието, което приемат;

  4. Мотиви относно осиновяването.  

    

Към молбата се прилагат следните документи:


  1. Разрешение за осиновяване на дете съгласно правото на държавата по обичайното местопребиваване на осиновяващите;

  2. Документ, издаден от компетентен орган, удостоверяващ, че осиновяващите не са лишени от родителски права;

  3. Социален доклад за осиновяващите, изготвен от съответния компетентен орган в държавата по обичайно местопребиваване на осиновяващите. Ако е изготвен преди повече от 1 година се представя и актуализиран доклад;

  4. Документи за здравословното състояние на осиновяващите;

  5. Свидетелство за съдимост на осиновяващите;

  6. Копия от документи за самоличност;

  7. Документ за сключен граждански брак;

  8. Декларация от осиновяващите относно характеристиките на детето/децата, което желаят да осиновят в съответствие с разрешението им за осиновяване, включително особености в здравословното състояние и/или развитието, което приема и мотивите относно осиновяването;

  9. Документ за платена такса.


   Към подадената от или чрез акредитираната българска организация молба следва да бъдат приложени договор и пълномощно от осиновяващите за осъществяване на посредничество в процедурата по осиновяване.

   Изброените по-горе документи следва да бъдат представени в оригинал в превод на български език, заверен от Министерство на външните работи,  с изключение на договора за посредничество и документа за самоличност  /копие/.

      Молбата се разглежда в 1-месечен срок от подаването й.  При установени  недостатъци в нея  и/или  приложените към нея документи в посочения срок, Министерството на правосъдието дава указания за отстраняването им в 1-месечен срок от получаване на съобщението за това.

     Въз основа на молбата и приложените съобразно нормативните изисквания  документи, осиновяващите се вписват в Регистъра на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина към Министерството на правосъдието.

     Съветът по международни осиновявания към Министерството на правосъдието на Република България разглежда кандидатурите за определяне на подходящи осиновяващи съобразно поредността на вписването им в регистъра, изразените от тях предпочитания, както и обстоятелствата от значение за защита интересите на детето.  Докладите на децата се разглеждат от Съвета по реда на вписването им и се съпоставят с данните от докладите на осиновяващите и условията, съдържащи се в разрешенията за осиновяване на дете, издадени от държавата по обичайното им местопребиваване. Съветът  се произнася с решение, съдържащо данни за детето и осиновяващите, както и мотиви за направения избор. Съветът изготвя доклад до Министъра на правосъдието с предложение относно определените осиновяващи.  При определяне на предложените от Съвета подходящи осиновяващи Министърът на правосъдието подписва удостоверение за даване ход на процедурата по осиновяване по чл. 17/с/ от Хагската конвенция, което се изпраща до  акредитираната организация  заедно с доклад за детето, придружен от удостоверение за идентичност със снимка в цял ръст.  В доклада за детето се включват данни за детето - самоличност, социален и здравен статус на родителите, история на отглеждането и мерки за закрила, съгласия и годност за осиновяване, здравословно състояние, включително история на заболяванията и специални нужди, психическо развитие и характеристики на поведението, както и други обстоятелства от значение за осиновяването.  

    В 2-месечен срок от получаване на горното удостоверение от централния орган на държавата по обичайно местопребиваване на осиновяващите в Министерството на правосъдието на Р.България следва да постъпи уведомление за съгласие или несъгласие за даване ход на процедурата по осиновяване на конкретно дете. В същия срок в Министерството на правосъдието на Република България чрез централния орган или чрез акредитираната българска организация следва да постъпят или писмено съгласие или отказ на осиновяващите за осиновяването.

        Съгласието се дава с декларация с нотариална заверка на подписите, която съдържа изявление на осиновяващите, че  са  запознати със здравословното състояние на детето; с последиците от осиновяването; за осъществения личен контакт с детето и изявление за съгласие за започване на съдебно производство.


        Към нея се прилагат:   


  1. Нотариално заверена декларация, че детето няма да бъде подлагано на експериментално лечение или приживе части от тялото му няма да бъдат използвани за донорски цели;

  2. Декларация по чл.89, ал.6 от Семейния кодекс на Р.България, че даденото от тях съгласие не е обвързано с материална облага;

  3. Документ за платена държавна такса;

  4. Документ, удостоверяващ, че компетентен орган в държавата по обичайно местопребиваване на осиновяващите ще осъществява следосиновително наблюдение на конкретното дете в продължение на 2 години от допускане на осиновяването.  


     В посочения по-горе 2-месечен срок осиновяващите са длъжни да осъществят личен контакт с детето, който протича  в рамките на минимум 5 дни.   Ако осиновяващите са възпрепятствани да осъществят този контакт поради заболяване, финансови затруднения, неотложни семейни ангажименти или затруднения в уреждането на пътуването, осиновяващите представят чрез акредитираната организация нотариално заверена декларация, съдържаща изявление, че приема риска за произхода и бъдещото физическо и психическо състояние и развитие на детето, като посочва причината. В този случай контактът с детето може да бъде осъществен от единия от съпрузите и/ или да бъде по-кратък.    

      Ако осиновяващите в посочените по-горе срокове откажат да осиновят конкретното дете, те се вписват служебно в Регистъра под нов номер в 30-дневен срок от постъпване на отказа. Процедурата протича отново по същия ред. Ако отказът е направен поради здравословни проблеми  на детето, за които те не са били първоначално информирани или при несъответствие на предложението със заявените от него характеристики за дете, те запазват номера, под който вече са вписани в Регистъра.

         Ако осиновяващите не дадат отговор в 2-месечния срок и след продължаването му с още 1 месец, те се заличават от Регистъра.

       След представяне на изброените по-горе документи /по чл.31 и 32 ал.6,т.2 от Наредба №3/24.10.2014г./  Министърът на правосъдието дава писмено съгласие за осиновяването  на основание чл.117 ал.1 от Семейния кодекс във вр. с чл.84, ал.3 от Кодекса на международното частно право. В 7-дневен срок от уведомяване за дадено от Министъра на правосъдието съгласие за осиновяване, осиновяващите чрез акредитираната организация подават молба за осиновяване с документ за платена държавна такса до Софийски градски съд чрез Министерството на правосъдието.  В 7-дневен срок от получаването им, цялата преписка служебно се изпраща в съда.

        Делото е подсъдно на Софийски градски съд.  Гледа се при закрити врата, с участието на прокурор. Съдът допуска осиновяването, ако е в интерес на детето и са спазени законовите изисквания на българското и международното законодателство. Акредитираната организация е упълномощена да осигури на осиновяващите процесуален представител пред Съда. Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от обявяването му пред Софийски апелативен съд, като това решение е окончателно.

        Заверен препис от съдебното решение за допускане на осиновяването се представя в Министерство на правосъдието в 7-дневен срок от влизането му в сила. Въз основа на влязлото в сила решение, Министърът на правосъдието в 14 дневен срок от представяне на решението издава удостоверение, че осиновяването е извършено в съответствие с Хагската конвенция, което се предоставя на осиновителя чрез акредитираната българска организация или чрез централния орган на държавата по обичайното им местопребиваване.

      Акредитираната организация извършва всички действия относно издаване на  нов акт за раждане на детето, в който осиновяващите са вписани като негови родители, както и издаване на паспорт на детето.

       Комисията по международни осиновявания в Италия изпраща до Консулския отдел при Италианското посолство в България разрешение осиновеното дете да влезе и да живее постоянно в  Италия.              

          Детето, придружено от осиновяващите, отпътува за приемащата държава.

      След осиновяването в рамките на две години на всеки 6 месеца чрез българската акредитирана организация в Министерството на правосъдието на Република България, следва да постъпват следосиновителни доклади, издадени от съответните компетентни органи на приемащата страна, които отразяват развитието и адаптирането на детето в новата му семейна среда.